петък, 20 май 2011 г.

(фал)Старт

Първото изречение е важно. За всеки текст. Първите неща изобщо са важни. Първото впечатление се запечетва в съзнанието с години .За щастие потенциалните ми читатели са се впечатлили за първи път от мен преди доста време. Така че отдавна съм оплескала положението и каквото и да напиша сега е все тая. Оттук следва, че встъпителната част всъщност не ми е толкова важна и мога да мина с изсмукана от пръстите глупост.
Така... Направо. Скоро заминавам далеч от дома и тук смятам да споделям какво се ще се случва с мен и мислите, които ще ме осеняват от време на време. Не обещавам, че ще пиша хубаво. Не обещавам, че ще пиша интересно. Или смислено. Или пък грамотно. Изобщо на никого нищо не обещавам. Има ли обещания винаги има и разочаровани на края.
Предупреждавам за периодични изблици на сантименталности, "премъдри" екзистенциални разсъждения, смущаващи откровения и глупости от сорта, за които предварително се извинявам. Единствените ми два интереса (музика и история) също ще присъстват.  Рядко. 
Ще се опитам да не бъда прекалено дразнеща и досадна. Но разбирате, че не мога да обещая :)
Прекратявам мъките си и спирам до тук, защото за сега няма какво повече да кажа. Освен, че много се надявам за в бъдеще да има.

3 коментара:

  1. На добър час - макар никога да не ми е било ясно защо точно "час". Обикновено са повече. В този случай, за да сме напълно точни - на добри 3240 часа...

    ОтговорИзтриване
  2. Добър старт на блог. Да имаш време да пишеш там, където отиваш и да имаш успех! На добър час!

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси, мерси за благопожеланията с които ме изпращате. А за "добрите часове" ще ви разкажа скоро..

    ОтговорИзтриване