Чудя се как да събера последните две седмици в повече от няколко думи. А именно- студ,дъжд, кал, вятър, сандвичи с шунка,  касетки, счупени нокти, кръв, пот, синини по бедрата, ягоди, ягоди, ягоди.. Разговорите са все на една и съща тема- колко касетки за колко часа за колко паунда. 

Не ме интересува особено, че съм се потрошила или че хлябът има вкус на козунак (отвратително е, повярвайте ми). Интересува ме да единствено да постигна заветното число 40 за 8 часа. Струва ми се, че ще бъде чудо. За това се старая да си го изпрося. Моля се всяка вечер да не ме изгонят. Чета си Библията. Такива работи. Остава ми доста свободно време, в което нямам желание за абсолютно нищо. Дори нищо не мисля. Когато си толкова изтощен ти прави кеф да циклиш. Не че и преди не ми правеше кеф, ама сега ми е любимото занимание.

Още не ме е разтресла носталгията по България, но очаквам скоро и това да стане. Само ме хваща яд като си помисля, че там е 35 градуса, а тука е към 5 примерно. 

Не съм завързала кой знае какви контакти, освен със съквартирантките си (добри момичета са). Българите тук не са толкова много колкото гадните поляци. Тея хора работят като машини, не миришат особено добре и само псуват. Не ги харесвам. 

За Шотландия не мога да кажа почти нищо. Разгледах само близкото село. Тоест не го разгледах, а отидох до там да си купя хляб. Значи- къщите им са хубави, тревата е по- зелена, отколкото в България, морето е по- синьо, кравите им приличат на прасета, овцете им са свръхдебели и така нататък. За сега само селски истории. 

Съжалявам, че е постът е такъв изтърсен, ама съм уморена и много ми се спи. Пък и нямам особено вдъхновение. Не мога да му сложа заглавие даже. Жалко.