ноемврийски дни

Ноември е глупав месец. Скучен, безвкусен и сив. Сдъвкан и изплют. Изобщо напълно излишен. Не ми се занимава с него. Не ми се занимава с вас.

Може и да съм предубедена. Все пак всяка година този месец най- безцеремонно ме алармира, че часовника не спира да тик- така и годинките ми се трупат.  Поне е необичайно слънчев (за сега). Това винаги помага (да бе).

Между другото, нещо позитивно. Изключително съм развълнувала за предстоящото писане на дипломната ми работа за катарите. Първо, защото темата ми наистина е нещо, от което съм заинтересувана и второ- защото е крайно време да се опитам да произведа някаква мозъчна дейност, та да видим дали още съм способна. Освен това тези четири ползотворни години, прекарани в старопрестолната Алма- матер подобава да бъдат увенчани с блестящ научен труд, достойно постижение на  младия историк, пред когото се разкриват необятните възможности за кариера, просперитет и професионална реализация, които тази изключително търсена в България специалност предлага. (Средношколски даскал или ако съдбата е благосклонна- уредник в градския музей. И да- с позитивизма май не се получи за пореден път.)

 Малко се поувлякох. Всъщност изобщо не исках да говоря за това. Целта ми беше да се оплача колко гнусен месец е ноември, че ме прави по- лош човек и прецаква взаимоотношенията ми с хората и също, че ми се иска да си взема синтезатора в Търново за да изразявам гнева си чрез музика, а не чрез пасивно-агресивни гримаси и стискане на зъби.

 Декември, декември. Нямам търпение.