wrong

Нещо не е наред. Не знам  защо, как и кога. Дали имаше точно определен момент, в който оплетохме конците и затънахме до шия в лайната или си беше въпрос на някакъв продължителен и сложен процес. Имаше време, когато всичко изглеждаше както трябва. Имахме отлични оценки в училище, свирихме и пеехме заедно, разхождахме се в гората, започнахме да пишем книга. Бяхме чудесни деца с мечти, въображение и всичкото му там.Нашето поколение уж започна добре. Родихме се и отраснахме в свобода.Само дето пораснахме и...и не станахме такива, каквито трябваше.Чудим се какво да правим, всичко наоколо ни се вижда сиво, банално и отвратително. Апатични, мързеливи, отчаяни, изнервени и безпарични. Щяхме да оставаме в България и да оправяме положението. Сега всички си мечтаем колко надалеч да избягаме. Щяхме да работим това, което обичаме. Сега не обичаме нищо.Чувствам се като в онази сбъркана песен на Depeche Mode, като в посредствена фентъзи история, в която доброто е сключило позорен договор със злото и никога няма да го победи, като в роман на Достоевски претъпкан с истерични и самозаблудени персонажи. Нещо ни липсва. Нещо изгубихме. Дали е вяра, дали е морал, цел, посока, любов към живота. Знам ли. Най- вероятно всичките. Но много се надявам тази година да се стегнем и да спрем да бъдем такива тъпаци, защото можем да сме хиляда пъти по- добри. Защото знам, че не сме такива. Дано, дано успеем да бъдем това, което наистина сме.